29.12.2019 г., 20:19 ч.

Стихия 

  Поезия » Пейзажна
579 0 0

     Стихия

 

Стъмни се изведнъж.

Облаци притиснаха полето

и дъжд оловен птиците подгони.

Бурен вятър класовете залюля.

И селото се изпоплаши,

сгуши се и онемя...

 

Внезапен трясък се изкиска

и ехо гневно над равнината се разля.

Но само миг, миг бе това...

Ехото в избистрената вис замря.

 

Усмихна се денят,

окъпан в облачна роса.

Прекършена снага изправи

клюмнала трева.

 

Излетяха над гората птици –

от песни пак просторът ще ехти.

Забърза и реката,

изплашената равнина да навести...

 

Стихията от своя гняв се умори

и зад хоризонта бистър

някъде избяга и се скри...

Над полето тишина отново се роди!

             

© Павлина Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??