Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете,
оставащи бистри дори във вълните.
От капчици ледни треперят ръцете
и поглед е вперен уютно в липите.
А там се оглеждат цветчета, забравени
във златни одежди, макар и посърнали.
На август от слънцето носейки спомени,
в мечта за надежда сякаш превърнати. ...