Стихия желана, стихия неискана
Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете,
оставащи бистри дори във вълните.
От капчици ледни треперят ръцете
и поглед е вперен уютно в липите.
А там се оглеждат цветчета, забравени
във златни одежди, макар и посърнали.
На август от слънцето носейки спомени,
в мечта за надежда сякаш превърнати.
И за теб аз може би пак се оглеждам
в малките капки на хладен ръмеж.
И отново онази прекрасна надежда,
дошла със Септември – пъстър копнеж...
Но времето бърза и Август подмина!
Сега е Септември, дори да не искаме!
Рисува по пясъка свойта картина -
стихия желана, стихия неискана...
© Христо Стоянов All rights reserved.
