3 sept 2010, 6:53

Стихия желана, стихия неискана 

  Poesía » Del paisaje
727 0 8

Септември, изваян от топлия вятър

и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър

на красивата жълто-пепелна есен.

 

И локвици малки плискат в нозете,

оставащи бистри дори във вълните.

От капчици ледни треперят ръцете

и поглед е вперен уютно в липите.

 

А там се оглеждат цветчета, забравени

във златни одежди, макар и посърнали.

На август от слънцето носейки спомени,

в мечта за надежда сякаш превърнати.

 

И за теб аз може би пак се оглеждам

в малките капки на хладен ръмеж.

И отново онази прекрасна надежда,

дошла със Септември – пъстър копнеж...

 

Но времето бърза и Август подмина!

Сега е Септември, дори да не искаме!

Рисува по пясъка свойта картина -

стихия желана, стихия неискана...

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах!
  • Благодаря на коментиралите, най-вече на майстора, понеже е обяснил къде са пропуските в техниката. Тома, ако едно нещо носеше еднаква емоция на всички нямаше да има Библия, Коран и т.н версии. Всичко е до това, дали щи достигне написаното или не. С ръка на сърцето казвам и винаги съм твърдял, че патриарха на Българската литература (с който в никакъв случай не се сравнявам) не достига до мен като внушения и идея, колкото и добро стихосложение и ритъм и т.н. да е вложено. Въпрос на вкус казал народа...
  • Красивата есен плахо пристъпва!!!
    Красиво нарисувана есен, радост за очите и душата!!!
  • Добро е не се притеснявай хареса ми!!
  • Във всяка стофа без последната има по едно-две дребни, но набиващи се в (моите) очи ритмични нарушения в амфибрахия. В четвъртата има три.
    Добра описателност и точни рими с изключение само на една дисонансна рима.
  • Като един друг стих преди това, добре написано, но не донесе никаква емоция у мен.
  • Жълто-пепелна есен. Много точно!
  • !!!
Propuestas
: ??:??