Стихорождение
Защо ли пиша стихове?
Кому ли са притрябвали?
Ала нощем толкова тихо е.
И мислите звънят. И трябва ли
в килията на моята душа
да ги заключвам непрестанно?
На воля пущам ги в нощта
и те политат - птици странни -
високо над главата ми кръжат
или във скута ми притихват.
И вече няма самота.
И болката отляво стихва.
Проронват се леки птичи пера
и съживяват листа бял и тих.
И някак, без да разбера,
се ражда новият ми стих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Костова Все права защищены
