ma4enka (Мария Костова)
49 193
16.08.2008 г., 17:25 ч.

Стихорождение 

  Поезия
571 0 5

Защо ли пиша стихове?

Кому ли са притрябвали?

Ала нощем толкова тихо е.

И мислите звънят. И трябва ли

 

в килията на моята душа

да ги заключвам непрестанно?

На воля пущам ги в нощта

и те политат - птици странни -

 

високо над главата ми кръжат

или във скута ми притихват.

И вече няма самота.

И болката отляво стихва.

 

Проронват се леки птичи пера

и съживяват листа бял и тих.

И някак, без да разбера,

се ражда новият ми стих.

© Мария Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,мили мои,за подкрепата!Бъдете здрави!
  • Пиши, пиши! Много ми е близък този стих! Поздрави!
  • И мислите звънят. И трябва ли

    в килията на моята душа

    да ги заключвам непрестанно?

    Пускай ги да летят, браво!
  • "И вече няма самота.

    И болката отляво стихва."

    И в часовете на нощта
    прокрадват се красиви мисли.
    И музика и светлина-
    облечени в прекрасни стихове

    Прегръдки Мари!И пиши!



  • Не заключвай мислите сама,
    не ги натъпквай вътре пак,
    пусни ги, нека да летят,
    а ние, ще четем в захлас!

    Поздрав, Мария!
Предложения
: ??:??