Защо ли пиша стихове?
Кому ли са притрябвали?
Ала нощем толкова тихо е.
И мислите звънят. И трябва ли
в килията на моята душа
да ги заключвам непрестанно?
На воля пущам ги в нощта
и те политат - птици странни -
високо над главата ми кръжат
или във скута ми притихват.
И вече няма самота.
И болката отляво стихва.
Проронват се леки птичи пера
и съживяват листа бял и тих.
И някак, без да разбера,
се ражда новият ми стих.
© Мария Костова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
