Защо ли пиша стихове?
Кому ли са притрябвали?
Ала нощем толкова тихо е.
И мислите звънят. И трябва ли
в килията на моята душа
да ги заключвам непрестанно?
На воля пущам ги в нощта
и те политат - птици странни -
високо над главата ми кръжат
или във скута ми притихват.
И вече няма самота.
И болката отляво стихва.
Проронват се леки птичи пера
и съживяват листа бял и тих.
И някак, без да разбера,
се ражда новият ми стих.
© Мария Костова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
