Защо ли пиша стихове?
Кому ли са притрябвали?
Ала нощем толкова тихо е.
И мислите звънят. И трябва ли
в килията на моята душа
да ги заключвам непрестанно?
На воля пущам ги в нощта
и те политат - птици странни -
високо над главата ми кръжат
или във скута ми притихват.
И вече няма самота.
И болката отляво стихва.
Проронват се леки птичи пера
и съживяват листа бял и тих.
И някак, без да разбера,
се ражда новият ми стих.
© Мария Костова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
