5 апр. 2012 г., 15:23

Стихотворение

720 0 0

Стихотворение

 

Вечер, когато раненият ден, за сбогом целувайки последния лъч светлина,

се претъркаля за сив хоризонт, потъвайки в бушуваща мъртва река

и невярната нощ се разлива, простирайки вред своя грях

и с костеливи ръце пак обвива трупа на приятеля Страх,

когато Луната-изменница, предателка, стара издайница

подава своя восъчен лик да се взре във Земята, покойната,

напускайки тялото-гробница, сред синьо-бял сноп светлина,

явява се сянка-самотница, била преди време душа.

Нощем, докато животът, суетният,

почива от своя трескав ден уморен,

от минути забързани, кръговрати нестихващи,

рухва от неизбежния край покорен,

тя се скита сред дръзки мечти и небивали сънища,

оковите счупила, непокорна лети

през света като вихрушка нестихваща.

Тя живее измислен живот без сълзи.

Но когато вятър-вестител разлюлее безмилостно клоните

и подемат те своята песен, сиротната,

и започнат стрелките свойта безумна гонитба със времето,

верни на своята участ, бездомната,

когато самотният изгрев разстила лъчите си

над пречистения от нощта простор,

уморена, жадна за още и трескава,

тя се връща във плътта-затвор.

И пак очите, мраморно-студените,

се взират сляпо във безцветна пъстрота,

а душата, смъртно ранената,

отново посреща деня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...