Apr 5, 2012, 3:23 PM

Стихотворение 

  Poetry » Other
624 0 0
Стихотворение
Вечер, когато раненият ден, за сбогом целувайки последния лъч светлина,
се претъркаля за сив хоризонт, потъвайки в бушуваща мъртва река
и невярната нощ се разлива, простирайки вред своя грях
и с костеливи ръце пак обвива трупа на приятеля Страх,
когато Луната-изменница, предателка, стара издайница
подава своя восъчен лик да се взре във Земята, покойната,
напускайки тялото-гробница, сред синьо-бял сноп светлина,
явява се сянка-самотница, била преди време душа.
Нощем, докато животът, суетният,
почива от своя трескав ден уморен,
от минути забързани, кръговрати нестихващи, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Random works
: ??:??