Стихотворение

9 мая 2020 г., 20:49

Поэзия » Другая

546 2 4

Виждала е всякакво земята ни,
похлупвана с корони и чалми,
до днес
кръвта ни е от ереси замаяна,
от кланяне, клане и жива чест.

Българката, черно дето носи,
една-едничка знае на света,
защо
са най-червени българските рози
и най-красиви нашите деца.

Българинът къща да ти вдигне,
на сватбата хоро да поведе...
Дръж се, Земьо,
Слънце, не премигвай,
подпирай, Боже, кухото небе!

Дъх да няма – песен ще запее,
с вериги да е – с тях ще полети!
Че как
да нямаш глас в земята на Орфея?
Да бъдеш роб в земята на Спартак?