Стихотворение без заглавие
Ще го напиша... Като стих без име.
Ще го попивам в клетките безмълвно.
Ще го потапям в чашата със вино.
Ще вдишвам аромата му до съмване.
От погледа му ще събирам истини.
Под нежните му длани ще треперя.
Ще бъде стих във тъмното написан.
Ще бъде сън под моята постеля.
Ще го мълча... И бавно, ден след ден,
пробойните в сърцето му ще кърпя.
Ще го запазя чист и съкровен.
В усмивката му топла ще се къпя.
Но после ще събудя в мен ненужно
съмнения, несигурност и страх.
Ще го прогоня. Ще му стана чужда.
Ще погреба, каквото премълчах...
Ще ме боли... Ще трябва да го пусна.
За да го срещна пак във друго време.
...Където ще си имат име чувствата.
И може би това стихотворение.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
