Стихотворение без заглавие
Ще го напиша... Като стих без име.
Ще го попивам в клетките безмълвно.
Ще го потапям в чашата със вино.
Ще вдишвам аромата му до съмване.
От погледа му ще събирам истини.
Под нежните му длани ще треперя.
Ще бъде стих във тъмното написан.
Ще бъде сън под моята постеля.
Ще го мълча... И бавно, ден след ден,
пробойните в сърцето му ще кърпя.
Ще го запазя чист и съкровен.
В усмивката му топла ще се къпя.
Но после ще събудя в мен ненужно
съмнения, несигурност и страх.
Ще го прогоня. Ще му стана чужда.
Ще погреба, каквото премълчах...
Ще ме боли... Ще трябва да го пусна.
За да го срещна пак във друго време.
...Където ще си имат име чувствата.
И може би това стихотворение.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
