Стихотворение на ръба

25 апр. 2015 г., 21:22

Поэзия » Другая

345 0 2

На ръба от мълчания
се спотайва безвремие.
С подозрителен поглед
то се втренчва във птичката,
долетяла да пили
в острията им клюна си
и, събаряйки камъни,
разрушава привичките.

В тишината, отекваща
като болка, пропукват се
и пронизват слуха,
преродени случайности,
ала птичката все по-усърдна
е с клюна си,
все по-настойчиво
бие с крилата си.

И ръбът рони истини.
Няма вече убежище -
недоволно разголваме скритото случване,
и се изтъркваме, чак до изчезване,
от ръба на мълчанието си
щом отчупваме.

Стихотворение на ръба

Свързани произведения

Комментарии

Предложения