Стихотворение на ръба
На ръба от мълчания
се спотайва безвремие.
С подозрителен поглед
то се втренчва във птичката,
долетяла да пили
в острията им клюна си
и, събаряйки камъни,
разрушава привичките.
В тишината, отекваща
като болка, пропукват се
и пронизват слуха,
преродени случайности,
ала птичката все по-усърдна
е с клюна си,
все по-настойчиво
бие с крилата си.
И ръбът рони истини.
Няма вече убежище -
недоволно разголваме скритото случване,
и се изтъркваме, чак до изчезване,
от ръба на мълчанието си
щом отчупваме.
© Павлина Гатева All rights reserved.
