22 мая 2007 г., 22:05

Стихотворение за Бала...

942 0 1
Частиците

Имам нужда от много време,
Всичките спомени да възстановя,
Всички проблеми, скандали, тревоги.
Нямаше как всичко това да залича
Частиците пак си остават в мене.

Всяка секунда от този последен миг,
Всички лудории, лица и кошмари,
Дори и последният случаен ученик,
Оцелял навремето от скръбта от раздялата,
Би се разчувствал от песента...

Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
После море от апарати ни залива.
Костюмирани абитурентки, много красавици,
Всяка от които - божествено красива.

Временно спира забързания див живот за почивка,
После отново работа или безделия.
И тук сякаш в кривата на този живот следва извивка -
Идват много изпити и веселия.

Имам нужда, да забавя малко времето,
Всички спомени отново да преброя,
Всички проблеми, скандали, усмивки.
Истинското чувство в мен да установя,
Частиците да получат и те малко почивка.

Всяка секунда ни връща сякаш назад -
Там, където се събрахме преди години.
Как се върви помежду ни целия свят,
Оцелял временно от нашата обща скръб,
Която едвам се крие в песента ни...

Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
После море от апарати ни залива.
Тост за съдбата ни, много наздравици,
Всяка от които - безкрайно горчива.

Временно спира забързания див живот за почивка,
После отново работа или безделия.
И тук сякаш в кривата на този живот следва извивка -
Идват много изпити и веселия.

Идвам, идвам, не ме оставяйте сам,
Забавил съм времето, но то пак отива натам.
Бързам, ето ме с нови сили за приключения.
Идвам, идвам, не ме забравяйте там,
Запазил съм спомена, дори да не е голям.
Време е за нашето последно уединение.

Идвам, идвам...
Макар, че последните мигове са вече дошли
Идвам...
Секунди последни, има много сълзи
(Идвам...)
Последния изстрел, последния красък
"Не се сбогуваме" - отвърнаха
Частиците, потънали в блясък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
    После море от апарати ни залива.
    Тост за съдбата ни, много наздравици,
    Всяка от които - безкрайно горчива.
    Хареса ми! 6

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...