May 22, 2007, 10:05 PM

Стихотворение за Бала...

  Poetry
945 0 1
Частиците

Имам нужда от много време,
Всичките спомени да възстановя,
Всички проблеми, скандали, тревоги.
Нямаше как всичко това да залича
Частиците пак си остават в мене.

Всяка секунда от този последен миг,
Всички лудории, лица и кошмари,
Дори и последният случаен ученик,
Оцелял навремето от скръбта от раздялата,
Би се разчувствал от песента...

Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
После море от апарати ни залива.
Костюмирани абитурентки, много красавици,
Всяка от които - божествено красива.

Временно спира забързания див живот за почивка,
После отново работа или безделия.
И тук сякаш в кривата на този живот следва извивка -
Идват много изпити и веселия.

Имам нужда, да забавя малко времето,
Всички спомени отново да преброя,
Всички проблеми, скандали, усмивки.
Истинското чувство в мен да установя,
Частиците да получат и те малко почивка.

Всяка секунда ни връща сякаш назад -
Там, където се събрахме преди години.
Как се върви помежду ни целия свят,
Оцелял временно от нашата обща скръб,
Която едвам се крие в песента ни...

Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
После море от апарати ни залива.
Тост за съдбата ни, много наздравици,
Всяка от които - безкрайно горчива.

Временно спира забързания див живот за почивка,
После отново работа или безделия.
И тук сякаш в кривата на този живот следва извивка -
Идват много изпити и веселия.

Идвам, идвам, не ме оставяйте сам,
Забавил съм времето, но то пак отива натам.
Бързам, ето ме с нови сили за приключения.
Идвам, идвам, не ме забравяйте там,
Запазил съм спомена, дори да не е голям.
Време е за нашето последно уединение.

Идвам, идвам...
Макар, че последните мигове са вече дошли
Идвам...
Секунди последни, има много сълзи
(Идвам...)
Последния изстрел, последния красък
"Не се сбогуваме" - отвърнаха
Частиците, потънали в блясък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
    После море от апарати ни залива.
    Тост за съдбата ни, много наздравици,
    Всяка от които - безкрайно горчива.
    Хареса ми! 6

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...