Стихотворение за пораснали деца

 по Рей Бредбъри

И ето Том и Дъглас отново молят за отсрочка
и се надбягват с вятъра до късно вечерта,
играят на стражари и апаши, на криеница,
и се сприятеляват със съученици и съседи.
 
Лятото понесло тежка задушлива мараня,
откъсва едно по едно венчелистче от маргаритки
и си намисля съвсем нормални желания,
докато сред цветята не остава без ръце.
 
Жарна пелерина обвива поляна с глухарчета,
лек ветрец им раздухва парашутите.
Тръгнахме с тях към къдравите облаци.
Завърнахме сърца в океана на вътрешното огледало.

Мария Славова