6.07.2024 г., 22:46

Стихотворение за пораснали деца

586 0 0

Стихотворение за пораснали деца

 по Рей Бредбъри

 

И ето Том и Дъглас отново молят за отсрочка
и се надбягват с вятъра до късно вечерта,
играят на стражари и апаши, на криеница,
и се сприятеляват със съученици и съседи.
 
Лятото понесло тежка задушлива мараня,
откъсва едно по едно венчелистче от маргаритки
и си намисля съвсем нормални желания,
докато сред цветята не остава без ръце.
 
Жарна пелерина обвива поляна с глухарчета,
лек ветрец им раздухва парашутите.
Тръгнахме с тях към къдравите облаци.
Завърнахме сърца в океана на вътрешното огледало.

 

Мария Славова 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...