22 дек. 2020 г., 11:35

Стихове изпращани по белия гълъб

1.2K 0 2

ТЯ: 

 

Аз пиша просто редове,

наужким, може би... така.

От суета ли, от шега,

неволно нещо ме зове.

Не спира моята ръка,

дори не е и мадригал.

За никого е, но сега

ще отлети със гълъб бял.

О, птичко моя, полети

и с този стих върни се ти!

 

ТОЙ:

 

Не зная откъде св взе

и на прозореца ми леко

кацна гълъбченце меко,

на крачето с писъмце.

Кой го прати отдалеко

да се рее безполезно?

Ала щом е тук, човеко,

поздравявам те и честно

пожелавам ти лек ден

с нови редове от мен.

 

ТЯ:

 

Цяла нощ не спах. Луната -

тих свидетел ми е тя.

В мен разцъфваха цветя

и не вярвах аз самата.

Как възможно е? Случайно

лисчето ми отлетя,

а се върна друго. Тайно

сякаш нещо запламтя.

Не очаквах. За стиха Ви,

благодарност не се бави!

 

ТОЙ:

 

Дама сте! О, аз тогава

в миг целувам Ви ръката.

И макар и непозната

пак поклон Ви се отдава.

Чувствам аз, да си призная,

от лисчето топлината.

Искрено безкрай желая

да блестите с красотата.

Име имате си Вие,

но защо ли то се крие?

 

ТЯ:

 

Любопитно е. Разбирам.

Същото и в мен е... Да!

Обладава ме мечта...

и в съня си аз не спирам

да пътувам запленена.

Но боя се... утринта

с друг език е откровена.

Трезва е реалността...

Ти поет си, знам... И с име

от сърцето назови ме!

 

ТОЙ:

 

Както искате! Но вече

Вие няма да сте " Вие '' .

Нов живот ще се открие,

с мен ще тръгнеш надалече.

Ще те нарека " Любима "

и ще бъдем само ние.

Обич в стихове ще има,

пролетта ще ни покрие

с най- уханна, свежа сила.

Фея чудна ти си, мила!

 

ТЯ:

 

Мой поете, непознати,

думите ти са балсам.

Ти отвеждаш ме във храм -

там, отвъд - и любовта ти

гали ме с небесна жар.

Ти води ме... по- натам,

где звездите греят с дар,

с неугасващ, вечен плам.

От душата си копнея

с твоята душа да слея.

 

ТОЙ: 

 

И не може да е друго,

по- желано и красиво.

Блян ли е? Не е... Щастливо

твоят зов е в мене, чух го...

Как сърцето ми тупти

с твоето, усещам... живо.

И мелодия звънти

с ангелска любов свенливо.

Гълъбче отлита бяло

пак с послание изгряло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се оглеждай за гълъбчето... То само идва при теб! И без съмнения, моля ти се!
  • Прекрасно е... 🙂
    Романтик такъв...
    Да се оглеждам ли за гълъбчето? 😋
    Или за друга някоя са вече писъмцата...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...