28 мар. 2013 г., 22:49

Стихове за любовта

2.5K 0 2

ЛЮБОВТА е чувство, което като във вълшебен сън

те кара да трепериш и като няма студ навън.

Да тръпнеш в очакване да видиш човека любим,

да си до него близо, един миг кратък, но незаменим.

 

Да усетиш погледа му спрял в твоите очи,

пробиват сякаш в тъмнината слънчеви лъчи.

Поемат към душата, към сърцето –

едно сърце, сърцето на момчето

съзерцава любимо момиче в полето.

 

Проблясва изведнъж искрицата на любовта,

щастливо вплетоха се ръцете им сега.

Прегърнаха се весели, усмихнати, щастливо,

поеха заедно пътя си, закачайки се те игриво.

 

Готови заедно трудностите да посрещнат, преборили

се с тях веднъж, дано веч′ да ги не срещат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....