Стихът и моят Ад
на Петя с много обич!
Спаси ме, мой стих,
от тръбата в, която
сред слузести храчки живея.
Орехът на дните
е отдавна червясал и гнил,
макар и превързан с кордела.
Спаси ме, мой стих,
от пирона ръждясал и крив,
приковал ме към кръста
на човешката злоба.
Бутът с месо
е оплют от мухи,
но и такъв е оглозган до голо.
Спаси ме, мой стих,
от вонящата зурла на времето,
ядно сдъвкала хляба ми
и след челюстно дъвкане
изплюла в пръстта.
Спаси ме, мой стих,
от палта със плътта
на издъхнали норки.
От студа на блестящи,
нестоплящи арки.
Спаси ме, мой стих!
Нека имаме смелост
да разкъртим решетките!
Да отворим прозорците,
да се чуе гласът ни,
нека бъдем Изправени,
за да станат човеци децата ни!
Спаси ме,
мой
стих!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
