29 июн. 2016 г., 07:57

Сто

1.2K 0 2

Сто пъти върнах се назад.

Сто пъти, хвана ме яд.

Сто пъти, превъртях.

Сто пъти, в този кръговрат.

 

Сто пъти, ширил съм в хоризонта.

Сто пъти, пожелавал съм да съм на фронта.

Сто пъти, че вече да се свърши.

Сто пъти, се опита тя да ме довърши.

 

Сто пъти, пожелавах и се молих.

Сто пъти, не проговорих.

Сто пъти, с дъх затаен.

Сто пъти, очаквах стотният ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мъро Биков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...