codilan (Мъро Биков)
8

29 июн. 2016 г., 07:57

Сто

Поэзия » Философская, Другая

1.2K 0 2

Сто пъти върнах се назад.

Сто пъти, хвана ме яд.

Сто пъти, превъртях.

Сто пъти, в този кръговрат.

Сто пъти, ширил съм в хоризонта.

Сто пъти, пожелавал съм да съм на фронта.

Сто пъти, че вече да се свърши.

Сто пъти, се опита тя да ме довърши.

Сто пъти, пожелавах и се молих.

Сто пъти, не проговорих.

Сто пъти, с дъх затаен.

Сто пъти, очаквах стотният ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...