29 июн. 2016 г., 07:57

Сто

1.2K 0 2

Сто пъти върнах се назад.

Сто пъти, хвана ме яд.

Сто пъти, превъртях.

Сто пъти, в този кръговрат.

 

Сто пъти, ширил съм в хоризонта.

Сто пъти, пожелавал съм да съм на фронта.

Сто пъти, че вече да се свърши.

Сто пъти, се опита тя да ме довърши.

 

Сто пъти, пожелавах и се молих.

Сто пъти, не проговорих.

Сто пъти, с дъх затаен.

Сто пъти, очаквах стотният ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мъро Биков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...