Сто пъти върнах се назад.
Сто пъти, хвана ме яд.
Сто пъти, превъртях.
Сто пъти, в този кръговрат.
Сто пъти, ширил съм в хоризонта.
Сто пъти, пожелавал съм да съм на фронта.
Сто пъти, че вече да се свърши.
Сто пъти, се опита тя да ме довърши.
Сто пъти, пожелавах и се молих.
Сто пъти, не проговорих.
Сто пъти, с дъх затаен.
Сто пъти, очаквах стотният ден.
© Мъро Биков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
