Сто пъти върнах се назад.
Сто пъти, хвана ме яд.
Сто пъти, превъртях.
Сто пъти, в този кръговрат.
Сто пъти, ширил съм в хоризонта.
Сто пъти, пожелавал съм да съм на фронта.
Сто пъти, че вече да се свърши.
Сто пъти, се опита тя да ме довърши.
Сто пъти, пожелавах и се молих.
Сто пъти, не проговорих.
Сто пъти, с дъх затаен.
Сто пъти, очаквах стотният ден.
© Мъро Биков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
