Сто пъти върнах се назад.
Сто пъти, хвана ме яд.
Сто пъти, превъртях.
Сто пъти, в този кръговрат.
Сто пъти, ширил съм в хоризонта.
Сто пъти, пожелавал съм да съм на фронта.
Сто пъти, че вече да се свърши.
Сто пъти, се опита тя да ме довърши.
Сто пъти, пожелавах и се молих.
Сто пъти, не проговорих.
Сто пъти, с дъх затаен.
Сто пъти, очаквах стотният ден.
© Мъро Биков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
