29.06.2016 г., 7:57

Сто

1.2K 0 2

Сто пъти върнах се назад.

Сто пъти, хвана ме яд.

Сто пъти, превъртях.

Сто пъти, в този кръговрат.

 

Сто пъти, ширил съм в хоризонта.

Сто пъти, пожелавал съм да съм на фронта.

Сто пъти, че вече да се свърши.

Сто пъти, се опита тя да ме довърши.

 

Сто пъти, пожелавах и се молих.

Сто пъти, не проговорих.

Сто пъти, с дъх затаен.

Сто пъти, очаквах стотният ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъро Биков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...