29.06.2016 г., 7:57

Сто

1.2K 0 2

Сто пъти върнах се назад.

Сто пъти, хвана ме яд.

Сто пъти, превъртях.

Сто пъти, в този кръговрат.

 

Сто пъти, ширил съм в хоризонта.

Сто пъти, пожелавал съм да съм на фронта.

Сто пъти, че вече да се свърши.

Сто пъти, се опита тя да ме довърши.

 

Сто пъти, пожелавах и се молих.

Сто пъти, не проговорих.

Сто пъти, с дъх затаен.

Сто пъти, очаквах стотният ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъро Биков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...