12 июн. 2010 г., 19:48

Стон

1.2K 0 8

 

Ще се науча без теб да живея

и от мислите си ще те залича.

Неуместно е да те чакам

и пак да копнея

безнадеждно,

защото

боли.

Разпилях си мечтите,

ослепях и от взиране,

превърнах се в птица

с уморени криле,

приземих се внезапно,

онемяла от удара

не извиках,

само тихо

простенах.

Не повярвах, не исках.

Не заплаках, не можех.

Бездиханна останах

и всичко замря…

Не жадувам,

пречупих се,

спрях да се боря...

опустяла

и празна,

душата ми

бавно

умря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, СониТи прочете моята, а аз надникнах в твоята душа
  • Харесва ми Ади. Като , че ли си надникнала в моята душа. Поздравления!
  • благодаря ти, Таня!
  • Харесва ми как пишеш!!!
  • благодаря,stel

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...