Стон
Ще се науча без теб да живея
и от мислите си ще те залича.
Неуместно е да те чакам
и пак да копнея
безнадеждно,
защото
боли.
Разпилях си мечтите,
ослепях и от взиране,
превърнах се в птица
с уморени криле,
приземих се внезапно,
онемяла от удара
не извиках,
само тихо
простенах.
Не повярвах, не исках.
Не заплаках, не можех.
Бездиханна останах
и всичко замря…
Не жадувам,
пречупих се,
спрях да се боря...
опустяла
и празна,
душата ми
бавно
умря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ади Всички права запазени
Ти прочете моята, а аз надникнах в твоята душа
