Ще се науча без теб да живея
и от мислите си ще те залича.
Неуместно е да те чакам
и пак да копнея
безнадеждно,
защото
боли.
Разпилях си мечтите,
ослепях и от взиране,
превърнах се в птица
с уморени криле,
приземих се внезапно,
онемяла от удара
не извиках,
само тихо
простенах.
Не повярвах, не исках.
Не заплаках, не можех.
Бездиханна останах
и всичко замря…
Не жадувам,
пречупих се,
спрях да се боря...
опустяла
и празна,
душата ми
бавно
умря.
© Ади All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Ти прочете моята, а аз надникнах в твоята душа