СТОН
… когато още нямаше смартфони – и ние бяхме мънички деца,
играехме по цял ден на „Ти гониш!“, рисувахме усмихнати слънца,
момичетата скачаха на ластик, момчетата заформяха мачле –
и татковците черпеха ни с пасти, а майките – със захарно петле,
четяхме подир „Сънчо“ всяка вечер Ян Бибиян и Дяволчето Фют,
а днес като че ли в алпийски глетчер тресе се този свят от кучи студ!
Очи забол в дълбоките дисплеи, край мен мълчи зомбираният свят.
И – живи мъртъвци във мавзолеи! – загърбваме дори и своя брат.
И с риск светът за луд да ме приеме, дано поне да чуе моя стон? –
презирам те, проклето мое Време, превърнало Човека във смартфон!
27 януарий 2024 г. ...