14 окт. 2014 г., 11:01

Стон и въздишка

873 0 1

Стон и въздишка,
две сълзи
плъзват  се по лицето.
Ах, мили, прости.

Оставям те, скъпи.
Недей, не плачи.
Не искам да тръгвам,
но виждаш, уви!

Ах, не мога, мили,
да те погаля дори.
Стон и въздишка.
Две сълзи.

Изпрати ме мили,
за последен път виж моите очи.
Отивам си, скъпи,
недей, не плачи.

Стон и въздишка,
нечути дори.
Две сълзи,
невидими. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Врескова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...