Стон и въздишка
Стон и въздишка,
две сълзи
плъзват се по лицето.
Ах, мили, прости.
Оставям те, скъпи.
Недей, не плачи.
Не искам да тръгвам,
но виждаш, уви!
Ах, не мога, мили,
да те погаля дори.
Стон и въздишка.
Две сълзи.
Изпрати ме мили,
за последен път виж моите очи.
Отивам си, скъпи,
недей, не плачи.
Стон и въздишка,
нечути дори.
Две сълзи,
невидими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета Врескова Всички права запазени