14.10.2014 г., 11:01

Стон и въздишка

866 0 1

Стон и въздишка,
две сълзи
плъзват  се по лицето.
Ах, мили, прости.

Оставям те, скъпи.
Недей, не плачи.
Не искам да тръгвам,
но виждаш, уви!

Ах, не мога, мили,
да те погаля дори.
Стон и въздишка.
Две сълзи.

Изпрати ме мили,
за последен път виж моите очи.
Отивам си, скъпи,
недей, не плачи.

Стон и въздишка,
нечути дори.
Две сълзи,
невидими. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Врескова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...