14 сент. 2024 г., 18:27

Стопанинът замина за Америка

424 2 3

СТОПАНИНЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА

 

„И аз съм сам стопанинът на къщата...”

                                             Атанас Далчев

 

... вратите са заключени отдавна,

навярно още в миналия век –

стопанинът в чужбина се е грабнал,

да поживее като бял човек,

 

а в скелета на мъртвата му котка

от рухналия покрив капе дъжд,

бездомник ли шишето му със водка

в антрето е гаврътнал наведнъж? –

 

и с въглен е написал „Саму Лефски”! –

с две грешки – като същи първолак,

закусил е саламени обрезки

и е преспал на гнилия матрак,

 

прехвърлил е въже през гредореда,

несръчна смъртна примка е оплел! –

но сигурно свалил го е съседът,

че да не копа с № 8 бел,

 

прозорците с хартии насмолени

с пирончета след туй е наковал,

и – ако беше жив Сергей Есенин,

край Далчев би се гътнал от печал,

 

ще взема тая къща да я стегна,

дори да я надигна с горен кат –

преди и аз нанейде да побегна

от смахнатия покрай мене свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...