СТОПАНИНЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА
„И аз съм сам стопанинът на къщата...”
Атанас Далчев
... вратите са заключени отдавна,
навярно още в миналия век –
стопанинът в чужбина се е грабнал,
да поживее като бял човек,
а в скелета на мъртвата му котка
от рухналия покрив капе дъжд,
бездомник ли шишето му със водка
в антрето е гаврътнал наведнъж? –
и с въглен е написал „Саму Лефски”! –
с две грешки – като същи първолак,
закусил е саламени обрезки
и е преспал на гнилия матрак,
прехвърлил е въже през гредореда,
несръчна смъртна примка е оплел! –
но сигурно свалил го е съседът,
че да не копа с № 8 бел,
прозорците с хартии насмолени
с пирончета след туй е наковал,
и – ако беше жив Сергей Есенин,
край Далчев би се гътнал от печал,
ще взема тая къща да я стегна,
дори да я надигна с горен кат –
преди и аз нанейде да побегна
от смахнатия покрай мене свят.
© Валери Станков Всички права запазени