1 мар. 2020 г., 20:21

Стоте маймуни на любовта

1K 0 3

Когато гледам към синьото в очите ти, 

на другия край на света някой се влюбва.

Днес съм малко момиченце.

И тичам след теб. 

Защото си голям и силен.

Защото ръцете ти са здрави.

На тях мога да закача всичките си страхове.

Защото ме прегръщаш, да не се подхлъзна.

Защото обичам онези дребни, значими неща.

Защото мога да гоня мухите с пижама и чехли

и мимоходом да ти кажа, 

че никога не си ме разочаровал.

Платили сме за грешките,

Но сърцата ни са живи. 

Вярвам ти. 

И днес имунизирам света с любов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сатин Роксан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...