1.03.2020 г., 20:21

Стоте маймуни на любовта

1.1K 0 3

Когато гледам към синьото в очите ти, 

на другия край на света някой се влюбва.

Днес съм малко момиченце.

И тичам след теб. 

Защото си голям и силен.

Защото ръцете ти са здрави.

На тях мога да закача всичките си страхове.

Защото ме прегръщаш, да не се подхлъзна.

Защото обичам онези дребни, значими неща.

Защото мога да гоня мухите с пижама и чехли

и мимоходом да ти кажа, 

че никога не си ме разочаровал.

Платили сме за грешките,

Но сърцата ни са живи. 

Вярвам ти. 

И днес имунизирам света с любов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...