Седя на ръба
на Времето.
Във мене ветрове
безжалостно
се блъскат.
И слушам
техните брътвежи.
Под мене грозна
пропаст зее,
над мен
безкрайното
небе се шири.
Стоя,
като скала
изправена.
Докосвам вихрите
и ги отпращам…
Прегръщам синевата…
И оставам!
Вили Димитрова - liche
28.08.2012 г
© Вили Димитрова Все права защищены