18 дек. 2012 г., 18:13

* * * Стоя на ръба на Времето 

  Поэзия
498 0 2

 

Седя на ръба
на Времето.
Във мене ветрове
безжалостно
се блъскат.
И слушам
техните брътвежи.
Под мене грозна
пропаст зее,
над мен
безкрайното
небе се шири.
Стоя,
като скала
изправена.
Докосвам вихрите
и ги отпращам…
Прегръщам синевата…

И оставам!

Вили Димитрова - liche
28.08.2012 г

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??