Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
1 июн. 2007 г., 13:22

Стояхме върху голата скала 

  Поэзия
599 0 11


                                  ВЕЧЕР

Стояхме
върху голата скала,
замаяни от билки и от вятър.

Небето бавно 
свиваше крила -
да приюти под себе си Земята.

От изток,
на тъмнеещия фон,
пристъпяше несмело синя димка.

От запад 
пламналият хоризонт
метеше свода с алени езици.

Топяха се безбрежните била.

И гледахме притихнали,
без думи,
уверени, че тази красота
да се описва с думи - е безумие!

Но кАза
моят шестгодишен син,
обходил с поглед земната окръжност:

- Как е възможно
да съм толкова щастлив,
дори когато ми е много тъжно!

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??