Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
Jun 1, 2007, 1:22 PM

Стояхме върху голата скала 

  Poetry
600 0 11


                                  ВЕЧЕР

Стояхме
върху голата скала,
замаяни от билки и от вятър.

Небето бавно 
свиваше крила -
да приюти под себе си Земята.

От изток,
на тъмнеещия фон,
пристъпяше несмело синя димка.

От запад 
пламналият хоризонт
метеше свода с алени езици.

Топяха се безбрежните била.

И гледахме притихнали,
без думи,
уверени, че тази красота
да се описва с думи - е безумие!

Но кАза
моят шестгодишен син,
обходил с поглед земната окръжност:

- Как е възможно
да съм толкова щастлив,
дори когато ми е много тъжно!

© Ангел Чортов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??