Стояхме върху голата скала
ВЕЧЕР
Стояхме
върху голата скала,
замаяни от билки и от вятър.
Небето бавно
свиваше крила -
да приюти под себе си Земята.
От изток,
на тъмнеещия фон,
пристъпяше несмело синя димка.
От запад
пламналият хоризонт
метеше свода с алени езици.
Топяха се безбрежните била.
И гледахме притихнали,
без думи,
уверени, че тази красота
да се описва с думи - е безумие!
Но кАза
моят шестгодишен син,
обходил с поглед земната окръжност:
- Как е възможно
да съм толкова щастлив,
дори когато ми е много тъжно!
© Ангел Чортов All rights reserved.
