Страдай!

Страдай! Страдай сега, когато остана сама!

Нека те боли! Нека сърцето ти да пробождат милиони игли!

Плачи всеки път, когато го видиш с друга

и знай , че това е само твоя заслуга.

Тъжи и се смей, плачи и живей.

Знам, знам, че боли,

но за болката си си виновна само ти.

Ти повярва на хорските лъжи,

ти затвори за истината своите очи.

Ти не позна любовта, която беше толкова близо.

Постъпи като пълна глупачка

и остави я да си тръгне, а тя беше само на една крачка.

Тя - любовта, беше там и чакаше само да отвориш очи и да я видиш,

да протегнеш ръце и да я вземеш.

Той беше до теб, но ти го прогони и нито сълза тогава не пророни.

А сега живееш в море от сълзи,

защото сама щастието си в пламък изгори.

Ти сега умираш и отново си сама,

за твоята болка той дори и не разбра.

За нея знаеш само ти, за нея си виновна само ти.

Ти предаде любовта ви, ти го подтикна да мълчи,

ти го нарани и предизвика сълзи в неговите очи.

Ти загуби него, а с това и целия си свят.

Ти избра си таз пътека, ти покри с жарава пътя към сърцето му.

Затова сега умирай и отивай в ада - това е твоята награда.

И последната ти мисъл ще е за него,

последната ти сълза ще е пролята за него,

последният ти вик ще е към него,

но той не ще те чуе,

защото ти, дори и жива, мъртва бе за него.