15.08.2008 г., 20:59

Страдай!

1.1K 0 1

Страдай! Страдай сега, когато остана сама!

Нека те боли! Нека сърцето ти да пробождат милиони игли!

Плачи всеки път, когато го видиш с друга

и знай , че това е само твоя заслуга.

Тъжи и се смей, плачи и живей.

Знам, знам, че боли,

но за болката си си виновна само ти.

Ти повярва на хорските лъжи,

ти затвори за истината своите очи.

Ти не позна любовта, която беше толкова близо.

Постъпи като пълна глупачка

и остави я да си тръгне, а тя беше само на една крачка.

Тя - любовта, беше там и чакаше само да отвориш очи и да я видиш,

да протегнеш ръце и да я вземеш.

Той беше до теб, но ти го прогони и нито сълза тогава не пророни.

А сега живееш в море от сълзи,

защото сама щастието си в пламък изгори.

Ти сега умираш и отново си сама,

за твоята болка той дори и не разбра.

За нея знаеш само ти, за нея си виновна само ти.

Ти предаде любовта ви, ти го подтикна да мълчи,

ти го нарани и предизвика сълзи в неговите очи.

Ти загуби него, а с това и целия си свят.

Ти избра си таз пътека, ти покри с жарава пътя към сърцето му.

Затова сега умирай и отивай в ада - това е твоята награда.

И последната ти мисъл ще е за него,

последната ти сълза ще е пролята за него,

последният ти вик ще е към него,

но той не ще те чуе,

защото ти, дори и жива, мъртва бе за него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...