15.08.2008 г., 20:59

Страдай!

1.1K 0 1

Страдай! Страдай сега, когато остана сама!

Нека те боли! Нека сърцето ти да пробождат милиони игли!

Плачи всеки път, когато го видиш с друга

и знай , че това е само твоя заслуга.

Тъжи и се смей, плачи и живей.

Знам, знам, че боли,

но за болката си си виновна само ти.

Ти повярва на хорските лъжи,

ти затвори за истината своите очи.

Ти не позна любовта, която беше толкова близо.

Постъпи като пълна глупачка

и остави я да си тръгне, а тя беше само на една крачка.

Тя - любовта, беше там и чакаше само да отвориш очи и да я видиш,

да протегнеш ръце и да я вземеш.

Той беше до теб, но ти го прогони и нито сълза тогава не пророни.

А сега живееш в море от сълзи,

защото сама щастието си в пламък изгори.

Ти сега умираш и отново си сама,

за твоята болка той дори и не разбра.

За нея знаеш само ти, за нея си виновна само ти.

Ти предаде любовта ви, ти го подтикна да мълчи,

ти го нарани и предизвика сълзи в неговите очи.

Ти загуби него, а с това и целия си свят.

Ти избра си таз пътека, ти покри с жарава пътя към сърцето му.

Затова сега умирай и отивай в ада - това е твоята награда.

И последната ти мисъл ще е за него,

последната ти сълза ще е пролята за него,

последният ти вик ще е към него,

но той не ще те чуе,

защото ти, дори и жива, мъртва бе за него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...