Страдай! Страдай сега, когато остана сама!
Нека те боли! Нека сърцето ти да пробождат милиони игли!
Плачи всеки път, когато го видиш с друга
и знай , че това е само твоя заслуга.
Тъжи и се смей, плачи и живей.
Знам, знам, че боли,
но за болката си си виновна само ти.
Ти повярва на хорските лъжи,
ти затвори за истината своите очи.
Ти не позна любовта, която беше толкова близо.
Постъпи като пълна глупачка
и остави я да си тръгне, а тя беше само на една крачка.
Тя - любовта, беше там и чакаше само да отвориш очи и да я видиш,
да протегнеш ръце и да я вземеш.
Той беше до теб, но ти го прогони и нито сълза тогава не пророни.
А сега живееш в море от сълзи,
защото сама щастието си в пламък изгори.
Ти сега умираш и отново си сама,
за твоята болка той дори и не разбра.
За нея знаеш само ти, за нея си виновна само ти.
Ти предаде любовта ви, ти го подтикна да мълчи,
ти го нарани и предизвика сълзи в неговите очи.
Ти загуби него, а с това и целия си свят.
Ти избра си таз пътека, ти покри с жарава пътя към сърцето му.
Затова сега умирай и отивай в ада - това е твоята награда.
И последната ти мисъл ще е за него,
последната ти сълза ще е пролята за него,
последният ти вик ще е към него,
но той не ще те чуе,
защото ти, дори и жива, мъртва бе за него.
© Ива Всички права запазени