12 окт. 2014 г., 19:22

Страдание

632 1 0

Страдание

 

Не ме оставяй никога сама,

не ме оставяй, мили мой...!

Не ме оставяй в мъка и тъга -

от тебе имам нужда аз сега!

 

Не искам ти да си отидеш,

да ме забравиш и заминеш,

да пуснеш моята ръка,

да нараниш моята душа!

 

Не ме оставяй повече така,

по този начин аз сълзи да лея.

Ела вземи ме ти сега -

в прегръдките ти като бебе сладко да заспя!

 

И нека всичко да оставим,

да простим и да забравим.

И нека добротата победи - 

в мир и любов света да цари!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Лилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...