12 окт. 2014 г., 19:22

Страдание

633 1 0

Страдание

 

Не ме оставяй никога сама,

не ме оставяй, мили мой...!

Не ме оставяй в мъка и тъга -

от тебе имам нужда аз сега!

 

Не искам ти да си отидеш,

да ме забравиш и заминеш,

да пуснеш моята ръка,

да нараниш моята душа!

 

Не ме оставяй повече така,

по този начин аз сълзи да лея.

Ела вземи ме ти сега -

в прегръдките ти като бебе сладко да заспя!

 

И нека всичко да оставим,

да простим и да забравим.

И нека добротата победи - 

в мир и любов света да цари!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Лилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...