thalia_rubi (Ина Лилова)
20

Oct 12, 2014, 7:22 PM

Страдание

Poetry » Love

630 1 0

Страдание

Не ме оставяй никога сама,

не ме оставяй, мили мой...!

Не ме оставяй в мъка и тъга -

от тебе имам нужда аз сега!

Не искам ти да си отидеш,

да ме забравиш и заминеш,

да пуснеш моята ръка,

да нараниш моята душа!

Не ме оставяй повече така,

по този начин аз сълзи да лея.

Ела вземи ме ти сега -

в прегръдките ти като бебе сладко да заспя!

И нека всичко да оставим,

да простим и да забравим.

И нека добротата победи -

в мир и любов света да цари!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0