30 нояб. 2025 г., 08:07

Страданието пише вместо мен

100 0 1

Страданието пише вместо мен,

когато съм, но в думите не вярвам.

То спъва ме така на всеки ред,

че аз съм вече почеркът му страстен.

 

Поставих точка.

Спъвам се. Падам.

 

Моли се за душата ми глупако,

когато коленича в калта -

не защото другите не страдат,

защото на гърба си нося кръст.

 

Страданието пише вместо мен

история на сляпата ми вяра.

Че няма кой да прочете

от мен написаното

 

страдам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Вецигян Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...