Страданието пише вместо мен
Страданието пише вместо мен,
когато съм, но в думите не вярвам.
То спъва ме така на всеки ред,
че аз съм вече почеркът му страстен.
Поставих точка.
Спъвам се. Падам.
Моли се за душата ми глупако,
когато коленича в калта -
не защото другите не страдат,
защото на гърба си нося кръст.
Страданието пише вместо мен
история на сляпата ми вяра.
Че няма кой да прочете
от мен написаното
страдам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Вецигян Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
