streptococcus (Таня Гулериа)
203 194
14 янв. 2024 г., 06:47  

Страданията на светулката 

  Поэзия » Юмористическая
266 2 16

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Във гората си летях спокойно,
а пред мене женска ярко свети.
Бе различна, пареща и знойна.
Тоз хормон да бъде триж проклети.

 

И обзет от страст необуздана,
демонстрирах лупинги, каскади.
Секс не бях аз правил отзарана,
а печах се на любовни клади.

 

Приближих без да се колебая,
че изгарях вече във екстаз,
женската със цел да обладая,
ала то било на горски фас.

© Таня Гулериа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, поздрави и на Вас
  • 🤣 горещи страсти, буквално 🤣
    Поздравявам те.
  • Имаш - Браво! И много усмивки от мен
  • Хареса ми. И това с бутилката също
  • Таня! 😀
  • А това беше заигравка за Трифон Зарезан или Св. Валентин кой каквото празнува

    Мила моя, ти си ми опора.
    Ти си слънцето във мрачен ден.
    Tи си лек и пареща изгора
    и от теб съм вечно запленен.

    Мила моя, днес е твоят празник
    и към тебе шеметно търча.
    Нищо че жена ми ще се дразни,
    като птичка с тебе ще хвърча.

    Щом те няма треска ме разтриса,
    щом си с мен съм смел като пилот.
    Бих се борил даже и с мотриса,
    бих ти посветил и цял живот.

    Никога не бих ти се наситил,
    че си вкусна, люта и пенлива.
    С теб се сбъдват даже и мечтите.
    Твоят аромат ме тъй опива.

    Блясъкът ти всичко очарова
    тъй, че и светът ми се кандилка.
    Ти си пълна с сладост и отрова.
    Ти си мойта прелестна
    бутилка.
  • Много, много ми хареса!
    И с одата за
    "Мила моя
    Мила моя, ти си ми опора.
    Ти си слънцето във мрачен ден.
    Tи си лек и пареща изгора
    и от теб съм вечно запленен."
    пък се разсмях! Красиво любовно посвещение на любимото вдъхновение
  • Чак сега открих кое е: "Вакханалия"
    Тази вечер няма да е сива

    като всички тези досега
    Хоризонтът пламна похотливо
    и целуна мрачната земя.

    Вихрите танцуват босоноги
    Като цял отбор от нестинарки
    Без следа от някакви тревоги
    Цапат те небето с ярки шарки.

    Облаците лилави се гонят
    като бързо стадо от коне
    Капчици дъждец се ситно ронят
    Над вълнуващото се море.

    И сред надигащата се стихия
    Дето през нощта ще разбесней
    Не се знае в таз вакханалия
    Кой ще загине, кой ще оцелей.
  • "Тази вечер няма да е сива
    като всички тези досега
    Хоризонтът пламна похотливо
    и целуна мрачната земя."
    И веднага си харесах!
  • ааа, ловили сме такива "светулки" като деца
  • Благодаря много, наистина ме трогнахте, че сте проучили творчеството ми. Ще Ви пратя линкове на лични
  • Таня - порових се в нета и съм силно впечатлена от творчеството ти, понеже тези дни те "срещнах" тука! Приеми моите почитания и пожелания за все така нахъсана и отдадена на таланта си! Радвам се, че си тука, и за интересните ти коментари също!
    ЧНГ!
  • Мерси за коментарите, Това за екстаза го чопвам, тенкю, тенкю
  • Поздрав, Таня! Разсмя ме в студената утрин. Бъди жива и здрава!
  • И авторът женска - направо "екстаз"!

    Сега ще ми се обясни, че лирическият е мъжки, а аз ще отговоря, че фасът на горския е метафора! От 3 дни само стари вицове четем
Предложения
: ??:??