Страх
Вървях след теб,
а ти дори не ме видя.
Говорех все за теб,
но така и не посмях да проговоря и на теб.
Усещах те, че си далече
и кълна се аз пред тебе,
че опитах да те стигна, но уви,
ти потъна в безкрая.
Уморих се вече да препускам
и започнах да пълзя.
В свойте грешки спъвах се
и в свойта болка избледнях.
В твоите очи загубвах се,
и в прегръдката ти аз прераждах се.
В твоите целувки
болката оставях
и сега разбрах,
ала късно е, уви,
че те отровни бяха
и само мъка ти ми причини.
Опитвам с гняв
да прогоня любовта,
опитвам спомена аз да залича,
от ума си твоя лик да изтрия
и в сърцето ти пръсти да впия.
Черни мисли проядоха душата
и в изгнание запратиха ме те,
сам да живея и сам да умра.
Забрави ме, нали?
Хаха...
Голяма мръсница си ти!
Пак се опитваш в душата ми да пропълзиш,
само за да отново ти ме нараниш.
Спри сега,
преди да изгубя контрол
и сърцето ти черно да изхвърля в калта.
Само на думи смел съм, знаеш го,
не бих те наранил, дори
и ножа в гърдите ми да си забила ти.
Затова, моля те, спри... не искам пак да ме боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Томас Бьовел Все права защищены
