Toma (Томас Бьовел)
3 6
28 февр. 2012 г., 13:59

Страх 

  Поэзия » Любовная
589 0 3

Вървях след теб,

а ти дори не ме видя.

Говорех все за теб,

но така и не посмях да проговоря и на теб.

Усещах те, че си далече

и кълна се аз пред тебе,

че опитах да те стигна, но уви,

ти потъна в безкрая.

 

Уморих се вече да препускам

и започнах да пълзя.

В свойте грешки спъвах се

и в свойта болка избледнях.

В твоите очи загубвах се,

и в прегръдката ти аз прераждах се.

В твоите целувки

болката оставях

и сега разбрах,

ала късно е, уви,

че те отровни бяха

и само мъка ти ми причини.

 

 

Опитвам с гняв

да прогоня любовта,

опитвам спомена аз да залича,

от ума си твоя лик да изтрия

и в сърцето ти  пръсти да впия.

Черни мисли проядоха душата

и в изгнание запратиха ме те,

сам да живея и сам да умра.

 

Забрави ме, нали?

Хаха...

Голяма  мръсница си ти!

Пак се опитваш в душата ми да пропълзиш,

само за да отново ти ме нараниш.

Спри сега,

преди да изгубя контрол

и сърцето ти черно да изхвърля в калта.

 

Само на думи смел съм, знаеш го,

не бих те наранил, дори

и ножа в гърдите ми да си забила ти.

Затова, моля те, спри... не искам пак да ме боли...

© Томас Бьовел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Леко ме натъжи, Тома! Успя да ми въздейства...
    Поздрав!
  • Харесва ми,изразено е с чувства,но някак точно по точния начин. Браво !
  • Въпреки искреността на автора, от художествена гледна точка (според мен) текстът не става.
Предложения
: ??:??