Страх
Вървях след теб,
а ти дори не ме видя.
Говорех все за теб,
но така и не посмях да проговоря и на теб.
Усещах те, че си далече
и кълна се аз пред тебе,
че опитах да те стигна, но уви,
ти потъна в безкрая.
Уморих се вече да препускам
и започнах да пълзя.
В свойте грешки спъвах се
и в свойта болка избледнях.
В твоите очи загубвах се,
и в прегръдката ти аз прераждах се.
В твоите целувки
болката оставях
и сега разбрах,
ала късно е, уви,
че те отровни бяха
и само мъка ти ми причини.
Опитвам с гняв
да прогоня любовта,
опитвам спомена аз да залича,
от ума си твоя лик да изтрия
и в сърцето ти пръсти да впия.
Черни мисли проядоха душата
и в изгнание запратиха ме те,
сам да живея и сам да умра.
Забрави ме, нали?
Хаха...
Голяма мръсница си ти!
Пак се опитваш в душата ми да пропълзиш,
само за да отново ти ме нараниш.
Спри сега,
преди да изгубя контрол
и сърцето ти черно да изхвърля в калта.
Само на думи смел съм, знаеш го,
не бих те наранил, дори
и ножа в гърдите ми да си забила ти.
Затова, моля те, спри... не искам пак да ме боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Томас Бьовел Всички права запазени
