Да погледна зад гърба си -
не успявам...
Да надникна в бъдещето -
не желая,
тъй като не зная
да очаквам ли да си до мен тогава...
Не смея да си мисля,
че си само сянка зад гърба ми,
криеща се във нощта,
закриляна от тъмнината...
Не смея да погледна
образа си във водата
от страх, че няма да те видя,
хванал ми ръката...
Страх ме е!
Успявам да си го призная!
© Лили Все права защищены
Но понякога страхът ме побеждава,
и както казваш ти,
с вяра
на крилете на щастието ще полетим!