Страх
Като хлебарка съм. Неизтребима.
Спасение от мене не търси.
Светът да се превърне в Хирошима,
аз пак ще клатя гръб от антрацит.
Дали ме дишаш- хич не ме е еня.
Не аз, ти изпълзя във моя свят.
Не може никой мен да ме променя,
та ти ли, хомо сапиенс - примат?
Имунитетна съм. На квот' се сетиш.
Мутантка - злото прави ме добра.
Обратното ме плаши - топли шепи,
протегнеш ли ги - мигом ще умра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены
