13.10.2009 г., 14:32 ч.

Страх 

  Поезия » Любовна
2040 6 31

Като хлебарка съм. Неизтребима.

Спасение от мене не търси.

Светът да се превърне в Хирошима,

аз пак ще клатя гръб от антрацит.

 

Дали ме дишаш- хич не ме е еня.

Не аз, ти изпълзя във моя свят.

Не може никой мен да ме променя,

та ти ли, хомо сапиенс - примат?

 

Имунитетна съм. На квот' се сетиш.

Мутантка - злото прави ме добра.

Обратното ме плаши - топли шепи,

протегнеш ли ги - мигом ще умра.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??