Като хлебарка съм. Неизтребима.
Спасение от мене не търси.
Светът да се превърне в Хирошима,
аз пак ще клатя гръб от антрацит.
Дали ме дишаш- хич не ме е еня.
Не аз, ти изпълзя във моя свят.
Не може никой мен да ме променя,
та ти ли, хомо сапиенс - примат?
Имунитетна съм. На квот' се сетиш.
Мутантка - злото прави ме добра.
Обратното ме плаши - топли шепи,
протегнеш ли ги - мигом ще умра.
© Гергана Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
