Oct 13, 2009, 2:32 PM

Страх 

  Poetry » Love
2249 6 31

Като хлебарка съм. Неизтребима.

Спасение от мене не търси.

Светът да се превърне в Хирошима,

аз пак ще клатя гръб от антрацит.

 

Дали ме дишаш- хич не ме е еня.

Не аз, ти изпълзя във моя свят.

Не може никой мен да ме променя,

та ти ли, хомо сапиенс - примат?

 

Имунитетна съм. На квот' се сетиш.

Мутантка - злото прави ме добра.

Обратното ме плаши - топли шепи,

протегнеш ли ги - мигом ще умра.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??